Кой не знае Лорка, кой не е влизал в нея…

Кой не знае Лорка, кой не е влизал в нея...

Текстът е част от „5 underground бара, които да посетите след Карантината (ако още ги има)“

Лорка

София, ул. Славянска 24

Кой не знае Лорка, кой не е влизал в нея… Бар ЛоркаНе сте ли? Сигурно живеете в заешка дупка или в пещера. Сега ще ви разкажа за тази софийска социална пещера, където никой не знае как ще завърши нощта и с кого и къде ще посрещнете утрото. Да видим как да ви разкажа вкратце за това явление, доста трудно ще ми е…
Лорка е бар, който отваря резето през 2009 година, точната рождена дата знам само аз (шегичка), а другите, които гадаят за датата още спорят кой ден точно трябва да бъде или да не бъде определен за бароначален.

Локацията
Както и да е, разположението му е толкова ключово, че чрез него повечето хора дават упътване как да стигнете до някое друго място. Как да стигнете до Попа? Ами много лесно: Излизате от Лорка, веднага надясно, после пак надясно по Шишман, на Графа в ляво и след стотина метра сте там.
Това е от тези барове, където първия път някой трябва да те заведе, иначе шанса да го откриеш сам, особено докато си трезвен, клони към нула. Влиза се през една обща врата и после по стълбите надолу стигаш втора врата. Всеки път като стигна до тази врата инстинктивно посягам към ключовете си, защото е заключена. Добре, че има звънец. И майка ти е в ЛоркаНатискаш – звъни, махаш си пръста – спира. След известно време се чува преместване на резе и любопитна и завъртяна настрани човешка глава (в повечето случаи) се показва през една отворила се вратичка във вратата и те гледа отдолу нагоре. Ако прецени, че ставаш, затваря малката вратичка и ти отключва голямата врата. Чува се „Добър вечер“ и те приканват навътре, където, о ужас, има още една врата. Чудиш се, кога ще ти дадат затворническата униформа, но след като я отвориш виждаш бар, насядали и прави хора – повечето на бара инстинктивно поглеждат за миг кой влиза, а после продължават делата си – законни или не, на кой му дреме… Първото усещане е, че си попаднал в Кантина бара от Междузвездни войни…

Времето
ШотовеТук е мястото да се разберем по кое време сте решили да отидете в Лорка. Работно време от около 18 вечерта до към 7 сутринта. Препоръчвам първия път да отидете не по рано от 23, полунощ или 01 часа. Силните дни обикновено са четвъртък, петък, събота, но понякога неделя и понеделник става още по-голямо мазало от уикенда. Както се получи. Абе, като цяло времето тук протича доста относително. Зависи с кого си дошъл, какво и колко пиеш, какви хора има в момента, кой е зад бара, каква е музиката. Но ако решиш да останеш, след първото питие времето до сутринта минава неусетно.

 

Клиентела
Ако има място, където може да се видят на едно място молекулярни биолози, дюнерджии, строителни инженери, бизнесмени, актьори, телевизионери, комунисти, музиканти, ученици, бармани на други заведения, сервитьорки, дизайнери, астрофизици, леки жени и обикновени наркомани и къркачи – то това е мястото. Парти в ЛоркаСпоко, ще може да се отъркате и в известни личности, но по-добре сами да разберете кои са те. Повечето хора тук не са случайни, или ако са случайни идват за малко, пият по едно и си тръгват. Понякога е по-празно, но обикновено има няколко вълни от клиенти към 1 или 3 часа, че даже и към 5 сутринта. Едни са тук заради Лорка, други защото просто са ги изгонили от затворили вече барове и клубове и не знаят къде да идат, а трети са тук просто заради други хора в бара…

Атмосферата
Както казах в началото, дооооста прилича на Кантината от Междузвездни войни. В началото усещаш недружелюбните погледи на „старите кучета“, които всяка, ама всяка вечер са тук, чуваш музика, която не въртят по другите барчета, усещаш, че машината за дим е пусната… Кот БегемотЦелите стени са изписани с разни надписи, сентенции и прозрения на пияни глави. Молиш младата барманка да ти даде маркера, че да напишеш и ти нещо, трудно намираш малко празно местенце за 3-4 собственоръчно написани думи, но подхвърлени от промилите в кръвта ти. Решаваш да видиш какво има навътре и небрежно се разхождаш все едно търсиш някой познат. Рецепта за бобБарът свършва и влизаш в друга заличка, където има нещо като Олтар с изрисувана кльощава черна котка, има и някаква лампа. Пише нещо „Кот Бегемот“, не разбираш кой и защо го е изографисал. Пред този „олтар“ виждаш младежи да потанцуват, да се натискат и целуват. Чакай малко, това не е ли Денди? Страх те е да влезеш в заличката, която е навътре. А там – там е тихо, музиката почти не се чува и повечето хора са седнали или почти легнали. Ясно – тук е rest room и място за натискане. Обратен завой и към бара за питие.

 

Персонал и музика
Да, разглеждаме ги заедно – музиката е в тесни взаимоотношения с хората зад бара, защото обикновено техен е избора за музикалния „фон“ на нашите разговори. Въпреки, че понякога музиката е толкова силна, че не можеш да си поръчаш питие и започваш да жестикулираш, да се навеждаш над бара и да сочиш желаната бутилка. Bloody MaryВажен съвет: Никога, ама никога не се пресягайте дори и малко зад бара, ако са ви мили горните крайници!
Лорка не е коктейл бар, определено. Въпреки това, коктейли се правят. Емблематично е Bloody Mary-то им (опитайте го, когато сте в настроение или не знаете какво да си поръчате) и шот „Майка“ (ром, калуа, лайм), абе правят и други коктейли. Този бар е в категорията – бира, твърдо и шотове. За коктейли си има коктейл барчИта. Точка.
Барманите обикновено са млади и търпеливи хора (виждали са какво ли не тук по малките часове на нощта), които се обучават на място и ще трябва да се сдушите с тях, защото накрая, за да си тръгнете те трябва да ви отключат вратата…
Музиката всеки ден е различна, колкото са различни и барманите. Рядко гостува някой „външен“, който пуска някакви други парчета. Тук може да чуете, от рок, ска, ретро и всякаква алтернативна музика до съвременни хитове, Мила Робърт и най-разнообразни и апокрифни кавър-версии на известни парчета. Няма да чуете чалга и кючеци, дишайте.

Заключение
Много може да се разкаже и изпише за Лорка и ще се напише, но за да се усети истинския дух на това социално заведение за създаване на алтернативен нощен живот и ъндърграунд градска култура трябва да го посетите няколко пъти, с различни хора и в различни дни от седмицата. Така ще се сблъскате с различни характери, музика, преживявания и ще натрупате много впечатления, за които после да размишлявате и да разказвате на приятелите си. И естествено, че скоро ще заведете там и тях и вече ще се чувствате като част от интериора на това място, защото… Тука е Така.

Душеяд

Author: Душеяд

Социопат и социолог, храни се с душите на хората.