27 Август, неделя – Цял ден дъжд и разходка на Иван до битака

Валя много цяла нощ. Иван беше решил, че много иска да иде да види местния неделен битак и тръгна още в 8 сутринта натам, но на мен изобщо не ми се излизаше в този студ да гледам вехтории и си останах в квартирата да почивам и да пусна пералня. Оказа се, че канализацията на банята е запушена и прекарах около два часа в попиване на вода от пространството, заградено за душа и където се изливаше директно водата от пералнята, и чистене на пясък и камъчета от сифона в средата на банята. Добре, че съм свикнала да чистя сифони покрай терасите в София. Топ изживяване, препоръчително за всеки турист в Монтевидео, който скучае в дъждовен ден. Сложих да суша дрехите на газовата печка. 

Иван се върна от битака и излязохме да видим неделния пазар в квартала и си взехме малко плодове и зеленчуци. Тъкмо си влизахме в къщата и кибичещият съсед с алоетата се провикна, затича се нанякъде и ми каза да го изчакам. След малко дойде, носейки едно алое в саксия, и ми каза да го взема. Опитах се на счупен испански да му обясня, че не живеем там и няма как да нося със себе си и не мога да го гледам, но той прекалено много настоя и реших да го взема. Естествено, не беше подарък, искаше пари, каза 500 песос, аз се възмутих и свали на 200, нямахме 200 и му дадохме 90 (~4лв). Може би трябва са спра да се хващам на такива номера, ама, може би заради сутрешната медитация с наводнението и парцала, нещо ми беше добронамерено този ден.

Иван сготви вкусни спагети с наденица и после гледа географски карти почти цял следобед. 

28 Август, понеделник – още очакваме колата да бъде освободена от митницата, поздрав с малко ?съвременна? уругвайска музика

Днес трябваше да освободят колата от митницата и затова чакахме в квартирата да идем да я вземем с опакован багаж, свалени чаршави от леглото и храната – прибрана. В крайна сметка не я освободиха и казаха, че ще стане на следващия ден. Хубавото е, че хазяйнът ни беше ок с това да останем още една вечер и нямаше нужда да се местим от квартирата. Вечерта попаднахме на много приятен документален филм по местната телевизия на града – история на поп-музиката в Уругвай. Запазих няколко интересни песни, поздрав.

29 Август, вторник – още очакваме колата да бъде освободена от митницата, първото тук е така

Днес отново трябваше да освободят колата от митницата, но… защото някакъв човек не успял да подпише преди 5 часа̀ някакъв документ, оставиха освобождаването за следващия ден. Интересно, че французите, които подадоха документи по-късно от нас, успяха да вземат колата си, но ние –  не. Жената от логистичната компания каза, че било, защото различни хора се занимавали с документите, не било ок да настояват много на митницата и, че “тук е така” и нещата не стават бързо. Ноеми, която вече си беше взела колата, изпрати на Иван снимка на колата ни със стълко, опаковано в пластмасово фолио. Зачудихме се дали не е счупено, но жената от логистичната компания каза, че не е. Хубавото е, че хазяйнът ни позволи да останем и този ден и да не се местим пак. Сложих обратно чаршафите и легнахме.

30 Август, сряда – най-накрая освободихме колата от митницата … ама без акумулатори, май е време да си ходим от Монтевидео.

Сутринта Иван отиде да вземе колата. Докато го чаках дълго и за пореден път свалях чаршафите от леглото, миех кафеварката и прибирах тостера в шкафа, Иван ми се обади да ми каже, че са освободили колата, но с умрели акумулатори и едвам е заредил да излезе от митницата и да налее нафта.

Дойде да ме вземе към 1 да чакам на включена кола, докато той се разправя с логистичната компания. Казаха му да купим нови и, че ще покрият разходите. Намерихме магазин за акумулатори и взехме среднозадоволитени акумулатори за прекалено много пари (750лв за 2х75Ач!). Иван забрави там няколко иснтрумента, които ползва, за да закачи акумулаторите и, разбира се, като се върнахме да ги вземем на другия ден те не бяха там и никой не ги беше виждал… 

Тръгнахме към вкъщи да си вземем багажа и да върнем ключовете от квартирата към 5 без 20 следобед. Паркирахме на долната пряка, Иван влезе да се изкъпе набързо, докато дойде хазяйна, който се появи в 5. Върнахме всичко и тръгнахме с багажа към колата, Хазяйнът мило предложи да помогне с багажа и, докато си говорехме кой с какво се занимава (оказа се, че той също е програмист), видяхме съседка да седи пред колата. Нещо ни каза и, поглеждайки към колата, се оказа, че задното ляво стъкло е разбито, някой е пробвал да намери нещо да заграби, но за негова изненада, не е имало нищо за крадене на удобно място за взимане. Съседката, разбира се, не е видяла нищо.  

Всъщност малко по-рано с Иван чухме някаква аларма на кола, но Иван каза, че нашата се включва само когато се отвори вратата, докато е заключена и надали е тя. Замислихме се, че като Иван дойде да ме вземе на обяд, нашият любим съсед дойде и почна да обяснява как не може да паркираме пред входа на къщата и че някой щял да ни ограби и каза, че ще я пази 5 минути, докато Иван се качи да ме вземе. След като слязохме след 5 минути, естествено, поиска пари, които му дадохме. Трябваше да се замислим като паркирахме втория път и да му дадем пари да я пази половин час, ама каквото, такова. Вкарахме куфара и чантата в колата, дочупихме стъклото и тръгнахме към магазин да купим някакви чували за боклук, с които временно да запушим, пък да купуваме стъкло от Аржентина, защото е по-евтино.

Бяхме решили да излезем от Монтевидео и да разгледаме на 100тина километра една интересна сграда до един плаж. Тръгнахме натам, но по пътя намерихме в интернет работещо място, където сменят автостъкла (защото в Монтевидео всичко затваря около 5:30 или 6), и решихме да минем оттам за проба. Обяснихме на едно момче, че имаме счупено стъкло и той дойде да погледне. Успяхме да се оправим да обясним модели и неща и един по-възрастен човек седна на един компютър и тръгна да търси дали имат такова стъкло. След около 20 минути каза, че е намерил нещо, което “може и да свърши работа”, и да се върнем сутринта след 10 с 130 долара и да пробваме. Цената, която обяви, не беше откачено висока и решихме, че е по-добре да се съгласим. Попитах чичото дали може нещо да направим временно със стъклото и той като чу, че ще спим в колата, каза на едно момче нещо. Момчето дойде и ни уплътни прозореца с парче затъмняващо фолио. Дадохме уругвайския номер на Иван и тръгнахме към плажа, където бяхме решили да прекараме нощта. Фолиото беше малко шумно, но свърши работа.

Пристигнахме около 9 вечерта на безлюден паркинг точно пред плажа, ограден с много скъпоизглеждащи къщи на богаташи в мегалуксозно градче. Решихме, че е достатъчно симпатично за нощта и опънахме палатката за първото ни нощуване на континента.

31 Август, четвъртък – Разходка до Casa Pueblo и тръгване към Аржентина

На сутринта паркингът и плажът бяха все така обезлюдени. Подредихме малко багаж и измихме зъби на хубава гледка. Плажът беше много красив, с красиви дюни и дюнски растения. Явно хората тук ценят природата, защото бяха спрели строежа на вили малко преди дюните, а не като в България – малко след. Отидохме до местната забележителност, която искахме да разгледаме – Casa Pueblo, много интересна къща-музей-функциониращ скъп хотел, направена от извесния уругвайски архитект – Carlos Paéz Vilaró, който между другото е имал много яка сиамска котка. Понеже бяхме там в 8:30 сутринта, музеят беше затворен (отваря в 11), разгледахме отвън, наистина уникално произведение. Отидохме до носа, който е на 100м от сградата, където намерихме само 1 рибар и една възрастна двойка, която разхождаше мини куче. Насладихме се на хубавия въздух и хубавата гледка и се отправихме към джамджиите.

Те, за наш късмет, наистина бяха намерили стъкло, което вършеше работа за нашата кола и за около час го монтираха, даже му сложиха затъмняващо фолио (в последствие разбрахме, не много добре). Тръгнахме към Аржентина, като щяхме да минем по сухопътна граница през Фрей Бентос, за да не плащаме скъп ферибот (но да изгорим скъпа нафта), но решихме да се отбием през града, от който тръгват фериботите, защото местен уругваец на митницата беше казал на Иван, че е град, който си заслужава да се посети. 

Градът се казва Колония и наистина е много красив и приятен стар град с лежерна атмосфера и запазена история. Навирил нос в океана, този град служи за влизане по море от Уругвай в Аржентина на туристи и за съботнонеделен евтин пазар на уругвайци. Оказва се, че дори с цената за отиване и връщане с ферибота, пазаруването в Аржентина все пак е много по-изгодно за местните. Градът е с много приятни квартали с красиви и спретнати ниски къщи и сгради покрай морето, основна улица с магазини, много зеленина и симпатнични кафенета с бохемска (ама от хипстърския вид) атмосфера. Преполагам, че има доста повече хора, когато е по-хубаво времето, но ние се разхождахме по сравнително празни улички.

След Колония се отправихме към някакъв парк близо до границата, за да преспим и да минем границата сутринта по светло и не по дъжд, който се задаваше в прогнозата. Паркът се оказа на края на един малко съмнителен квартал. Брулеше дъжд на ужас и вече беше мрак, за това паркирахме до един голям камион-кемпер на немци, където беше и единственото по-широко място за паркиране и опъване на палатка. Хапнахме по 2 сандвича и вдигнахме палатката. Докато хапвахме минаха няколко коли на местни. След като прибрахме кухнята и тръгнахме да мием зъби, мина отново една кола, която вече беше минала, но този път забави, минавайки покрай нас. В крайна сметка Милена се напрегна и решихме да не оставаме там и решихме да отидем до един къмпинг на 15тина минути от този парк. Тъкмо прибрахме палатката и същата кола бавно мина покрай нас трети път… Къмпингът се оказа общински, а момичето на рецепцията каза, че ще си тръгва вече (9 и половина вечерта) и че тъй като е късно, ще си ходим още рано на следващата сутрин а и няма топла вода, няма да плащаме вход и само да се регистрираме на излизане сутринта. Опънахме палатката пак, къмпингът беше абсолютно празен – само ние и пазач, който мина по едно време с колата на обиколка и изчезна. На сутринта чинно се записахме в регистрационната книга, от тези, в които жените от БДЖ записват като си резервираш билет за спалния вагон, и поехме към Аржентина !